Християнските гробища в Чепеларе, призвани да бъдат място на спокойствие и уважение към паметта на починалите, днес се намират в тревожно състояние. Треви, обрасли пътеки, липса на обозначения и занемарена инфраструктура са сред най-честите оплаквания на хората, които посещават гробовете на своите близки.

Макар че на територията на парка има една чешма, това е почти единственото съоръжение, което работи. Няма алеи, няма пейки, няма служител, който да следи за реда и поддръжката. Много от гробовете се губят сред бурените, а достъпът до тях е труден, особено за възрастните хора.

Особено тревожно е, че заради каменистата почва и липсата на подходяща техника, гробовете често се копаят плитко. Един от свещениците в района е споделил пред нашия екип, че понякога по време на панахиди за 40-ия ден след смъртта от гроба се усеща миризма на разлагаща се плът – нещо, което говори за необходимост от сериозно внимание и промяна.

Всеки се оправя както може. Хората носят лични инструменти – косачки, лопати, ножици – и сами поддържат гробовете на близките си. В това отношение късметлии са онези покойници, чиито роднини живеят в Чепеларе и намират време да се грижат за гробовете им. За останалите – тишината и бурените бавно заличават всяка следа.

Община Чепеларе не поддържа парка и не събира никакви средства, чрез които да го направи. Това поставя хората в абсурдна ситуация – без право на достъпна и поддържана инфраструктура, но с дълг към паметта на близките си.

Граждани предлагат да се обсъди въвеждането на символична такса или доброволчески графици, ако това би помогнало за по-добра поддръжка. Повечето обаче искат най-вече яснота и отговорност от страна на институциите.

Сдружението „Родолюбци за Чепеларе“ е отправило официално питане до кмета на Община Чепеларе, г-н Боран Хаджиев, с въпроси относно състоянието на гробищата, причините за бездействие и възможните стъпки за наваксване на този срамен управленски дефицит.

Защото покойниците заслужават уважение. А когато общината им го отказва, тя го отказва и на живите.