Когато институциите мълчат, а отровата тече: Депото в Доспат – екологичен срив под официален надзор

Депо с изчерпан капацитет, незаконни зауствания и отровени води – това ли е наследството, което оставяме след себе си?

В сърцето на Родопите, там където природата среща тишината на планината, едно скрито престъпление срещу околната среда кипи с пълна сила. Регионалното депо за неопасни отпадъци в местността "Шахтата" – землище на село Барутин, Община Доспат – не просто прелива, а бавно отравя водите, почвите и доверието на гражданите.

През януари 2025 г. експертен оглед открива видимо замърсени отпадни води, изтичащи директно от депото в дере, вливащо се в река Барутинска. Това не е каприз на природата, а продукт на човешко нехайство и административна безотговорност. Самото дере е част от водната верига, която продължава през река Осинска, река Доспат и река Места – води, които прекосяват границата и достигат до Гърция, където се използват за напояване и отдих.

И всичко това – в разрез с всякакви екологични норми. Според условията за експлоатация, депото няма право да зауства нищо друго освен чиста дъждовна вода, която не е влязла в контакт с клетките на отпадъците. Реалността? От тръбите тече токсичен коктейл от амониев азот, нитрати, фосфати и органично замърсяване, доказан от пробите на ИАОС-София. Ето само част от резултатите:

• Азот амониев – 15,955 mg/l при норма 0,1
• Нитрити – 0,5068 mg/l при норма 0,025
• Общ фосфор – 1,415 mg/l при норма 0,03
• Общ азот – 25,2 mg/l при норма 0,8

Стотици пъти над нормата. Това вече не е нарушение. Това е екологичен срив.

Регионалното депо за неопасни отпадъци за общините Доспат, Сатовча, Борино и Девин е в експлоатация от 2006 г., а общият проектен капацитет от 147 000 тона е увеличен с решение на Изпълнителната агенция по околна среда до 196 515 тона, което дава възможност за безпроблемна експлоатация до 2016 г. През 2015 г. е изготвен работен проект за разширение на депото, който не е реализиран, а през 2024 г. се подготвя нов проект с актуализирани технически решения. В документацията изрично е посочено: „съществува реална опасност от смесване на инфилтриралите с чистите води поради дългия срок на експлоатация и конструктивните особености на дренажните шахти“.

Оправданието на отговорните институции – Община Доспат и РИОСВ – Смолян – е познато: липса на финансиране за необходимите строително-монтажни работи. Въпреки това, депото продължава да се използва за депониране на отпадъци, което води до екологични катастрофи и сериозни рискове за природата и здравето на хората.

Девет години след края на експлоатационния срок – депото не просто работи, а се доиздига на пластове над мъртва тишина и токсична почва. Изработени проекти – неосъществени. Тревожни сигнали – заглушени. А водите потъват все по-надолу към съседна държава, носейки със себе си сянката на едно системно бездействие.

Допълнително тревожен факт е, че депото е разположено върху терена на бивш уранов рудник – считан за един от най-мръсните в страната. Днес върху тази отровна основа институциите надграждат с бездействие, а отговорността продължава да бъде прехвърляна като топъл картоф.

Изключително важен остава въпросът: какво се случва с отчисленията за рекултивация и изграждане на нови депа, които задължително се събират при експлоатация на такива съоръжения? Те би трябвало да бъдат достатъчни за финансиране на необходимите мерки, без да се чака държавна или европейска помощ. Самото депо в Доспат работи вече 19 години вместо първоначално планираните 10. За този период би трябвало средствата, натрупани чрез отчисления, да са в двоен размер спрямо първоначалните разчети.

Ако това е така – къде са тези средства и защо не се използват?

Кой ще поеме отговорност? Къде са средствата за рекултивация? Защо, въпреки че ново депо е планирано, неговото реализиране се отлага под претекст за липса на средства? И защо природата – най-голямото ни богатство – се превръща в сметище с институционално благословение?

Жителите на региона питат. Природата вече отговаря. А историята няма да прости.