В участък, където теренът няма нужда от укрепване, се изграждат масивни бетонни подпорни стени от двете страни на трасето. Това на практика прекъсва достъпа до съседни частни имоти, някои от които са изключително апетитни, разположени в близост до язовира и оценявани на стотици хиляди, дори милиони левове.

В обществото все по-често се говори, че подобни действия не са случайни. Според местни жители става дума за целенасочена схема, при която чрез изграждане на ненужна инфраструктура се цели изкуствено да се намали стойността на определени частни имоти. Когато достъпът бъде прекъснат, земята губи своята привлекателност, а собствениците са изправени пред избор – да продадат евтино, или да останат със собственост, до която не могат да стигнат.

Подобна ситуация вече се е случила и при друг пътен проект в Доспат – улица „Крайбрежна“. И там са изградени подпорни стени от двете страни на пътя, без предвиден достъп до съседните частни имоти. Според хора от района резултатът е същият – изолирани парцели, невъзможност за достъп и бързо изкупуване на занижени цени.

Все повече хора посочват като основна фигура зад тези действия кмета на община Доспат – инж. Елин Радев от партия ГЕРБ. Според тях именно под негово ръководство се реализират проекти, които не водят до развитие, а до прехвърляне на апетитни терени към ограничен кръг от лица. Говори се, че инициативата за подпорните стени и инфраструктурните „подобрения“ идва именно от него, а ефектът за местните собственици е един – натиск и обезценяване.

Любопитен е контрастът с друг район на града – улица „Св. св. Кирил и Методий“. Там теренът е стръмен и реално има нужда от подпорни стени, тъй като често се получава оттичане на скална маса върху пътя. И въпреки това – такива стени не са изградени. Защо? Местни хора предполагат, че причината е проста – над улицата няма имоти с висока пазарна стойност. Докато в районите с апетитни терени и без реална нужда от укрепване, подпорни стени се леят щедро. Озадачаващо.

Всичко това поражда сериозни съмнения за действията на местната власт. На фона на липсата на прозрачност, не е трудно да се повярва, че бетонът не се лее просто за сигурност – а за натиск. Натиск върху хората да се откажат от земята си. Натиск, който не се извършва със заповед, а с проекти.

Автор: Станислав Жулев